Днес беше неделя, в смисъл, че хем е неделя, хем хич не усетих нещо да съм си починал особено. Ходих на църква сутринта. По обяд успях да се изповядам за пръв път. Никога преди не съм правил подобно нещо. Въобще напоследък почнах да правя доста подобни неща за пръв път. Постих цял месец за да видя какво е - как ще се чувствам и как ще ми повлияе. От днес пък почват великите пости та се очаква да спра поста си чак след Великден. През миналите четвъртък и петък бях само на светена вода. Исках и през съботата да съм само на светена вода, но не успях. Бях много гладен. Е пак ядох постно де. Вчера вечерта пих лимонада, ядох ябълка, портокал и вкъщи туршия. Та днес отидох в 9 и нещо в църквата Преображение Господне (в Лозенец срещу НДК-то). Службата продължи доста. Днес е троен празник. Свети Валентин (не си мислете, че е католически светец), Сирни заговезни, и Трифон зарезан. След службата имаше помен и погребение, та чак към 13:00 успях да се изповядам. След това отидох пеша до Емил да снимаме. Видях, че е купил страхотен букет рози на Елена. Оказа се, че ги продават на края на пазар Димитър Петков (не края към Стамболийски). Снимахме нов епизод за www.paziteli.com. Разбира се на днешния ден Елена направи предаване за любовта (ох, буквално заспивам на клавиатурата, но няма начин от сума ти време не съм писал и ми се пише). След това Емо ме закара до розите. Направиха ми отстъпка, даже продавачката ни даде и още едно по-малко букетче. 23 големи хубави рози за 12 лв. плюс още един букет от малките рози бонус. За сравнение вчера купих букетче с три малки рози и момина сълза от спирката на хотел Плиска за 6лв. Закараха ме до вкъщи. Дадох розите на жена ми: -Нали нямаше пари! и ме гледа не все едно и поднасям червени и хубави рози, а лошо все едно съм и изхвърлил някоя любима дреха (не че ги изхвърлям де). Е с голямо нежелание ги взе де накрая. Оставих раницата с лаптопа и фотоапарата. Емо ме закара до метрото. С метрото до стадион Васил Левски, оттам с 204 до Плиска и от Плиска пеша до баща ми. Бяха му идвали неговите братовчеди на гости и напълнили и другото отделение на хладилника му с плодове (първото аз напълних вчера). На фотьойла седеше Нане (така му викат и не е от браточедите) и баща ми му пилеше задето преди време се бяха уговорили да му помогне да качат новата печка, а Нане и Ники се бяха направили на утрепани (сиреч не дойдоха), та я качихме аз и един съсед на 75 години. Баща ми толкова услуги му бил правил на Нане, а когато той поискал услуга - нямало никой насреща. Чешит си е баща ми, може да е болен от всякъде, но не прощава подобни глупости. Е аз поне взех прошка от баща ми. Вчера цял ден готвих - наготвих му две тави мусака (новата печка ги изпече на две нива - направо е супер) и една тенджера под налягане телешко варено. Не му дадох нищо да ми помогне, че предишния път като ми помага и получи на следващия ден инсулта. Днес му направих доматена салата със сирене (домати през зимата за него е шантаво, но си я хапна), после пожела и банан - екстра. И аз ядох от салатата, на мене без сирене, разбира се - все пак постя и почнах да свиквам. Гледах недогледах Синята бездна на DVD-то и цъфна още един негов приятел Сашо (и той малко гузен изглеждаше като Нане) да провери едни DVD дискове дали щяли да можело да се гледат. След това измих всичко, изхвърлих боклука и запраших към Плиска по Лидице. Докато ходех ми дойдоха шантави мисли: Хората са измислили числото нула за да олицетворят с него нищото. А какво е нищото? Нищото е нещо, което съдържа всяко нещо по 0. И понеже нищото от предишното съждение е все пак някакво нещо и ако разглеждаме, че нулата означава, че не се съдържа, то тогава нищото не се съдържа в себе си. Шантаво - нали! Хванах от Плиска 280 до Ректората, после с метрото и накрая 83 до вкъщи. Прибрах се в 21:50. В къщи поредния скандал от жена ми: Къде ходиш? Нямаме пари за ядене, а ти скиториш по цял ден. Не мога да те понасям! Ние пари за ядене нямаме, той рози ще ми подарява - да беше взел нещо за ядене по-добре! Ей не си мислете, че дебела и ненаяла се де. Измъкна ми още 30 лева.